Всеки един потребител, който има бърз кредит, трябва да е наясно, че в България от 2010 г. съществува Закон за потребителския кредит. Съгласно чл. 22 от същия закон „Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.“ А съгласно чл. 23 „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.“
За съжаление много малък процент от потребителите знаят своите права и знаят, че може да бъде заведено съдебно дело, чрез което договорът за потребителски кредит да се обяви от съда за недействителен или нищожен. При това положение трябва да бъде върната единствено чисто получената сума. А онези потребители, които са научили, че имат такова право, и че масово договорите за бързи кредити са недействителни и нищожни, често се страхуват да се доверят на адвокат, защото служители на фирмите за бързи кредити им се обаждат денонощно по телефона и ги убеждават, че щом договорът е сключен и са се съгласили, вече край – няма връщане назад. Плашат ги, че ще им вземат имуществото, лепят им лепенки по входните врати, че са длъжници, звънят на роднини и работодатели, дори ги заплашват с физическа саморазправа. На служителите им е много добре ясно, че стигне ли се до дело в съда, фирмата за бързи кредити ще изгуби делото, затова разчитат на най-вече на психологически тормоз и повтаряне като някаква мантра, че потребителят вече се е съгласил, че потребителят ще изгуби делото в съда, че ще му вземат имуществото, че по-добре да плаща всичко, иначе лошо ще стане. Плашат потребителите още, че ще платят по-голям хонорар на адвоката, отколкото пари дължат по кредита. Всеки потребител следва да знае, че когато делото бъде спечелено, фирмата за бързи кредити се осъжда да заплати всички сторени от ищеца (потребителя) разноски – адвокатско възнаграждение, държавна такса, и ако е имало депозит за вещо лице (за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза). Например, ако потребителят е платил 350 евро адвокатско възнаграждение, 200 евро държавна такса и 200 евро за вещо лице, с решението фирмата за бързи кредити ще бъде осъдена да заплати на потребителя (ищец по делото) разноските, които е направил, а в нашия пример – 750 евро.
Дело, с което да се обяви един договор за потребителски кредит за недействителен, може да се заведе по всяко време – и преди да е заплатена чисто получената сума, и след това. Най-добре е да се плати точно каквото е взето чисто и тогава да се води дело. Защо? Ако още не сте заплатили чисто получената сума, например – изтеглили сте кредит в размер на 2000 евро, трябва да върнете 5000 евро по договора в рамките на година и половина, Вие сте платили до сега 1700 евро (което е реален случай в практиката), когато заведете делото за обявяване на договора за недействителен, фирмата за бързи кредити завежда в 90% от случаите насрещен иск, с който претендира потребителят да бъде осъден да заплати останалите 300 евро до чисто получената сума. За този елементарен насрещен повечето фирми за бързи кредити претендират да им се присъдят платени адвокатски хонорари между 400 и 500 евро. В Крайна сметка, съдът по такъв казус ще излезе с решение, че договорът е недействителен, ще осъди фирмата за кредити да плати разноските на потребителя, които той е направил, но ще осъди и потребителя да плати разноски на фирмата за кредити. По този начин потребителят може да е на загуба 300-400 евро, които да трябва да плати на фирмата за кредити за адвокатска защита по този нищо и никакъв насрещен иск. Разбира се, това не е като да платите 5000 евро в крайна смета ще е сте върнали 2400 евро, а не 5000, но ако беше заплатена чисто получената сума, нямаше да го има този насрещен иск и като се калкулират сметките, щяхте да сте върнали точно колкото сте взели. При другия вариант – когато потребителят от нашия пример е платил всичките 5000 евро, трябва да заведе иск, както за обявяване на договора за недействителен (нищожен), така и за връщане на сумата, която е платена над главницата. При дадения пример тази сума ще е 3000 евро. Тук някои съдилища искат да се доказва правен интерес, което показва правна неграмотност на такъв съдия, но в крайна сметка такива искова успяват редовно. Единственото практическо затруднение е, че ще платите по-висок такса – един път 4% върху сумите по договора – за обявяването му за недействителен или нищожен, и втори път – още 4% върху сумата, която претендирате да Ви бъде върната. По-нататък ще Ви покажа и как се завежда такъв допълнителен иск.
Как фирмите за бързи кредити всъщност заобикалят закона
Основното в Закона за потребителския кредит е това, че има максимално допустим размер на годишния процент на разходите (ГПР). Той включва, освен възнаградителната лихва (лихвата, която взима кредитора за това, че отпуска кредит), също и всички възможни разходи, които трябва да се платят от потребителя. Във всички договори за потребителски кредити пише годишен процент на разходите между 20 и 50% (до 64% в някои от по-старите), но реално след извършване на съдебно-счетоводна експертиза, се оказва, че истинският годишен процент на разходите е между 100 и 300%. (най-често около 250%). Защо е така? Защото фирмите за бързи кредити правят договора привидно да изглежда законен, като не включват в ГПР неустойки, такси за поръчител или гарант, допълнителни услуги, застраховка (която не сте искали, но са Ви натресли). За съжаление, дори някои депутати в народното събрание, които са адвокати, не знаят, че съществува годишен процент на разходите, а продължават да твърдят, че всичко са лихви. Не, лихвата си е отделно и тя се включва в ГПР. Няма „таван“ на лихвата, но има „таван“ на ГПР, така, че самата лихва няма как да е по-висока от законово определения максимален размер на ГПР, тъй като тя се съдържа в ГПР.
Основните начини, по които фирмите за бързи кредити заобикалят закона и създават впечатление, че уж ГПР е примерно 50%, е като не включват в ГПР разход за поръчител или гарант, допълнителни услуги, застраховка, неустойка.
- Неустойката
Една част от фирмите за бързи кредити слагат неустойка за това, че не е предоставено обезпечение (поръчители или банкова гаранция) в двудневен или тридневен срок от договора (понякога пише цели 5 дни). Реално потребителят може да няма никакви забави, да си плаща точно вноските, но хоп – слагат му една неустойка, която често е по-голяма от получената сума, за това, че не бил предоставил обезпечение. Разбира се, тази неустойка изобщо не е включена в ГПР. Никой не го казва на хората, когато сключват договор за кредит, а го пише някъде на втора-трета страница, понякога по-назад или в допълнително споразумение. Например, имате кредит от 2000 евро, в договора пише, че трябва да върнете 2592 евро. за една година. Пише, примерно, че имате ГПР 50%, но в един от членовете на договора е указано, че в случай, че в двудневен срок не сте отишли в офиса на фирмата и не сте довели поръчител, който да получава поне 1000 евро заплата, да не е поръчител по други договори за кредити към същата фирма за кредити и срещу когото да няма никакви изпълнителни дела, дължите неустойка в размер на 2004 евро, която се разделя поравно между погасителните вноски. Оказва се, че вноската не е 216 евро месечно, а е 383 евро, а общо имате да връщате 4596 евро, вместо 2592. Чакайте! Ако условие за отпускане на кредита е било да доведете поръчител, защо са Ви отпуснали изобщо кредита без поръчител? Отпускат Ви кредит, после искат неустойка за това, че няма поръчител? Как за какво – за да имат някакво уж основание да Ви искат още 2004 евро. Това е незаконно, но служителите ще Ви убеждават, че сте се съгласили, че сте подписали, че трябва да върнете 4596 евро, вместо 2592, и че ако не плащате, ще Ви осъдят, ще Ви продадат кухнята, ще Ви вземат децата, ще Ви вкарат в затвора за финансова измама и какви ли още не безумни глупости за плашене на бедния народ, който и без това живее в стрес. И бързият кредит ще Ви излезе бая доста скъпо. Освен, ако не решите да заведете дело. Но всичките нерви, разправии с наглите служители на бързите креди, телефонните обаждания по 10-20 пъти на ден, лепенето на лепенки на входната Ви врата, звънене на роднини, малоумни съобщения – те са си истински тормоз, който на някои по-слаби психически хора се отразява много тежко.
В примера по-горе неустойката представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включена в ГПР на кредита, като тя е била изначално известна на кредитора, уговорена е още към момента на сключване на договора за кредит, и представлява част от месечната погасителна вноска. Не забравяйте и че кредиторът, фирмата за кредит, е професионален търговец, който се занимава с кредитиране по занаят, а потребителят е обикновен гражданин, който е имал нужда от кредит, но не е професионален търговец или юрист, за да разбира уловките на договора. Законодателят отчита и този безспорен факт и неблагоприятното положение, в което е поставен потребителят. Така формулирана неустойката излиза извън присъщите й функции да обезпечи кредитора за някакви реално претърпени вреди. Вреди няма, а неустойката представлява скрито възнаграждение, за кредитора, поради което е следвало да бъде включена в общия разход по кредита (в този смисъл са например: Решение № 816 от 13.02.2024 г. на СГС по въззивно гр. дело № 13357/2022 г., Решение № 780 от 09.02.2024 г. на СГС по въззивно гр. дело № 1255/2023 г., Решение № 4198 от 13.12.2022 г. на Районен съд – Пловдив, по гр. д. № 12329/2022 г. и други). Практиката се обогатява постоянно с все повече и по-добри решения в тази насока. Фирмата за бърз кредит много добре знае, че поставя неизпълнимо условие (обикновено искат поръчителя да получава висока заплата, да не е имал кредити, да не е бил поръчител на никой друг и т.н.) и неустойката е просто начин, който са измислили, за да искат двойни и тройни суми за връщане, макар, че кредиторът не е претърпял никакви вреди. Опитват се да твърдят, че тази неустойка не следва да бъде включена в ГПР и не е разход по кредита, но законите и съдебната практика не подкрепят това твърдение. Само някой напълно неук или подкупен съдия ще твърди, че такъв договор не е нищожен.
- Поръчител или гаранция
Следващият вид злоупотреба от страна на фирмите за бързи кредити е да пробутват поръчител или гарант – свързана с тях фирма (обикновено на същите собственици), която свързана фирма играе ролята на поръчител. Всяка нормална логика е, че ако имате кредит и имате поръчител, в случай, че не плащате кредита, поръчителят носи солидарна отговорност с Вас. Тук нещата не стоят по същия начин. Оказва се, че трябва да плащате възнаграждение на друга фирма – поръчител или гарант, за това, че са Ви поръчител. Няма никакво значение, че си пращате редовно кредита – плащате и на фирмата поръчител. Примерно – теглите 4000 евро, в договора пише, че ГПР е 50%, че трябва да върнете 5000 евро за една година, но хоп, имате втори договор с фирма поръчител, която се задължава да Ви е поръчител, за което Вие й плащате 3000 евро възнаграждение, независимо дали си плащате редовно вноските или не. Оказва се, че няма да върнете 5000 евро, а 8000 евро при получени 4000. И разбира се, фирмата поръчител винаги е свързана с фирмата, която е отпуснала кредита, понякога видимо в търговския регистър, друг път с поставени лица. Хитро измислено, нали? Ето откъс от едно съдебно решение относно възнаграждението за поръчителя, което повлича целия договор за недействителен „Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство с одобрено от заемодателя срещу заплащане на възнаграждение на поръчителя от заемателя, което да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че то води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите му функции. Това обстоятелство, обаче не е включено в ГПР разходите, поради което е налице нарушение на чл. 19, ал. 1 и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ето защо и поради липса на част от задължителните реквизити на т. 10 на чл. 11 ЗПК, договорът се явява недействителен. Доколкото се касае за възнаграждения по усвояването и управлението на кредита, с тях реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 50% не отговаря на действителния такъв. Това се потвърждава и от изготвената от вещото лице и приета по делото съдебно–счетоводна експертиза, като обективна, компетентно дадена и неоспорена от страните, според която експертиза годишният процент на разходите реално е 268.04%.“
- Допълнителни услуги и застраховка
Фирмите за бързи кредити са изобретателни, не може да се отрече. Зад тях стоят една малка гвардия юристи и адвокати от адвокатски дружества, които неуморно мислят как да се заобикаля законът, за да може да се приберат тройни и четворни суми от потребителите. Тези еничари пишат отговори на исковите молби, завеждат насрещни искове, опитват се да ни убедят, че всичко е законно. Другите еничари са простите момчета, които ходят да тормозят и притесняват народа, своите майки и бащи, въобразявайки са, че са някакъв вид мафиоти и гангстери, докато всъщност са обслужващият персонал от евтини и прости слуги на шефовете.
Фирмите за бързи кредити трупат огромни капитали, на които дори някоя банка може да завиди. Пускат реклами по националните телевизии, спонсорират предавания, убеждават ни, че кредитите им са безлихвени или при най-добрите условия, докато не изтеглим кредита и не се окаже, че трябва да се връща тройно и има уловка. Помнете, че безплатно сирене има само в капана за мишки! Мишката са потребителите, теглещи бързи кредити, а ловецът е собственикът на фирмата, който трупа огромни богатства на гърба на народа и с мълчаливото съгласие на държавата.
Но да се върна на допълнителните услуги. Отново имате например договор за кредит, в който взимате 4000 евро, отново пише, че трябва да върнете примерно 5000 евро за една година. Този път, обаче, имате или втори договор за допълнителни услуги, или на друга страница е написано, че поръчвате и допълнителни или вип услуги, като приоритетно разглеждане на искането за кредит, да си внасяте вноските на място в офиса, без да плащате такса, да идват до дома Ви за вноските (видиш ли – за да не се разкарвате Вие), да може да Ви отсрочат 1 или 2 месеца, да можело да се ползвате по-бързо обслужване и с приоритет пред обикновените клиенти, и всичко това само за сумата от още 4000 евро, която сума разбира се, не е включена в годишния процент на разхода. Оказва се, че трябва да върнете 9000 евро при получени 4000, защото сте пожелали да получите тези допълнителни супер мега яки „вип“ услуги! Същото Важи и за застраховката, която, обаче, пробутват като част от главницата. Например – превеждат Ви 4000 евро, но в договора Ви пише, че сте получили 6500 евро (защото са Ви направили и застраховка на стойност 2500 евро, която била част от отпуснатия кредит). Сякаш са Ви дали 6500 евро, но реално сте получили 4000. За връщане пише например 10200 евро с 50% ГПР, защото получената от Вас сума била 6500 евро. Вие, видиш ли, като сте изтеглили 4000 евро, сте искали, дори настоявали, 2500 от тях да дадете за застраховка, и всъщност да вземете 4000 чисто. Тази практика с допълнителни услуги и застраховки също нарушава закона и също води до неправилно определен годишен процент на разходите, който изобщо не е реалният. Допълнителните услуги трябва да се включат в ГПР и при застраховката сте получили, в моя пример, 4000 евро, а не 6500, и ГПР трябва да се смята при получена сума от 4000. Лихвите по кредита също трябва да се начисляват на главница 4000 евро, но те Ви начисляват лихва върху 6500.
Описаните по-горе нелоялни практики на фирми за бързи кредити са най-често срещаните, но не са единствените. Както писах в началото на статията, всеки един потребител, станал жертва на такъв вид измама в договора, може да заведе дело за обявяване на договора за недействителен, при което се връща само чисто получената сума. Както също споменах, фирмата ще бъде осъдена да върне всички направени по делото разноски. Важното е да не се плашите от мутренските им номера и телефонен тормоз, да не да се огъвате и да не плащате на изнудвачите тройни и четворни суми.
адв. Богомил Йорданов, тел: 0890399993
По-горната статия не представлява задължително мнение, консултация или съвет, а е по-скоро споделяне на впечатления от личната практика по темата. За индивидуални случаи е най-добре да си запишете час за консултация с адвокат.